Отвъд думите/Sifon4o

Friday, July 03, 2009

Стихове

Адрес

Трябва й една улица.
Няма я на картата.
Никой не я е снимал.
Безименна е.
„Няма такава улица.” – казват й,
а тя точно на нея живее.

Friday, June 19, 2009

Тихо




Daniel Chang

Tuesday, June 02, 2009

СТИХОВЕ

Този мъж

Този мъж –
толкова малък, че заема твърде много място в главата ти.
Веднъж дългокос.
Веднъж късо подстриган.
Винаги с тъмна кожа.
Прилича ми на малка маймунка –
този мъж, който не се разделя с жена си –
толкова малка жена, че заема
твърде много място в главата му.
Този мъж – светска фигура.
Този мъж,
който обърка с клошар,
когато го видя за пръв път:
„Какво прави в тази зала?
Кой го е пуснал?
Защо се изказва?”
Този мъж –
толкова непознат и толкова малък,
че можеш да го напълниш със случайни срещи,
недомлъвки и
„предполагам, че”.
Този мъж –
толкова иска да бъде голям,
че не може изобщо да заблежи малките хора
този мъж,
който
не харесва не тебе,
а малкото място, което заемаш –
толкова малко, че пречи
на твърде големите хора...
Та затова ти казвам –
сбъдни мечтата на този мъж –
представи си го голям
и се отърви от него.

Wednesday, May 20, 2009

Тихо



"Well it could be worse..." Denis Zilber
http://deniszilber.blogspot.com/

Friday, May 01, 2009

СТИХОВЕ

СЛУЧАЙНОСТИ

Малко по-късно
ще те видя отново,
после пак и пак -
на ъгъла -
съвсем случайно -
между обяда и закуската -
тайно,
не-желано,
на някое друго място,
където няма да си спомним,
че това си ти,
че това съм аз;
малко по-късно
ще завалят случайности
и съвсем ще изчезне
вечерта, в която се срещнахме.

Monday, April 20, 2009

Тихо


http://www.youtube.com/watch?v=y5lOI9AdQbc

Wednesday, April 01, 2009

СТИХОВЕ

Потъване

Чувал ли си –

има и други, които опитват
да влязат в стъпките на есента,
да й хванат ритъма,
да й объркат посоката
,
да забравят –
живеят вечна неделя.
Гледат надолу.
Вървят направо.
Земята пред тях се разтваря.
Сега ще й видят следите!
Ще налучкат пътеките.
Още малко и после
като й хванат цаката...
Чувал ли си,
че дърветата –
разкривени и почернели –
са сгърчените им пръсти,
с които опитват да докоснат небето.